Защо аржентинската икономика е толкова крехка?
Третата стопанска система в Латинска Америка, познала възходи и падения, постоянно влиза във водещите вести поради своите рецесии - политически или стопански, постоянно придружавани от поемането на оптимални опасности, показва Българска телеграфна агенция.
От пета мощ в света до оповестяване на несъстоятелност
В началото на 20-и век, с помощта на износа си на селскостопански артикули, Аржентина става петата международна мощ. През 50-те години на предишния век страната процъфтява, индустриализира се, а аржентинците получават по-добър достъп до опазване на здравето, имат заплатен отпуск, пенсия и са подкрепяни от мощни синдикати.
Задлъжняването на страната се усилва доста по време на режима на тирания (1976-1983 г.), с цел да могат да се купуват военни уреди, както и през 90-те години, с цел да се финансира паритетът песо-долар. Това е скъпоструваща икономическа политика, подкрепена от Международния валутен фонд (МВФ), която в последна сметка води до оповестяване на несъстоятелност на Аржентина по време на икономическата рецесия от 2001 година.
Съживяването с помощта на взрива на соята
Правителството на президента Нестор Киршнер, определен през 2003 година, се носи на вълната на високите ценина земеделските първични материали - Аржентина е най-големият експортьор в света на брашно и соево олио. Благодарение на това Киршнер съумява да изплати отговорностите на страната за рекордно малко време. Той, а по-късно и неговата брачна половинка Кристина Киршнер, която е държавен глава в интервала 2007-2015 година, водят протекционистка и лява политика: надзор върху валутните курсове, ограничаване на вноса, нарастване на държавните разноски, национализации, измежду които и на петролната компания YPF, която по това време е благосъстоятелност на испанската група Repsol.
Връщане към демократичната политика с Макри
Избраният през 2015 година предприемач с десноцентристки убеждения Маурисио Макри наследява една разтърсена стопанска система. Той отстранява контрола върху валутните курсове, урежда излишък от дълга с американски фондове, наричани „ лешояди “ и понижава държавните дотации при сметките за електричество, газ и вода, което провокира мощно обществено неодобрение. Започнал развой, който дефинира като „ нормализиране на стопанската система “, Маурисио Макри дава обещание по-добри дни на аржентинците, само че не съумява да овладее инфлацията. Повишението на цените с годишно струпване надвишава 20% от десетилетие. А покупателната дарба понижава.
Аржентинският президент избра да прави постепенни промени, тъй като публичното мнение не беше готово да одобри шокови ограничения – по-болезнени, само че пък даващи по-бързи резултати.
Крехка стопанска система
Исторически бюджетният недостиг на Аржентина е висок, а това подхранва инфлацията. Правителството на Киршнер финансираше този недостиг с издаване на дългови облигации, а държавното управление на Макри запълва недостига, който съумя да сведе от 6% на 4% с преодоляване на дълга и ограничение на държавните разноски.
В проекта си за възкръсване на стопанската система актуалният президент залага на приток на задгранични вложения в инфраструктурата и енергетиката, само че все пак предпазливостта си остава. Чуждестранните компании се двоумят да влагат в страна, където капиталовложения им могат да се обезценят с 20% за няколко седмици.
Буенос Айрес е финансова площадка, която се слави с бързите и огромни облаги, с помощта на великодушните лихви, само че и с рисковете си, показва още Българска телеграфна агенция.
Предизвикателството в краткосрочна вероятност пред уреждането на рецесията с аржентинското песо е да се стабилизира валутата и да бъде реализирано допустимо най-балансирано съглашение с МВФ.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева
От пета мощ в света до оповестяване на несъстоятелност
В началото на 20-и век, с помощта на износа си на селскостопански артикули, Аржентина става петата международна мощ. През 50-те години на предишния век страната процъфтява, индустриализира се, а аржентинците получават по-добър достъп до опазване на здравето, имат заплатен отпуск, пенсия и са подкрепяни от мощни синдикати.
Задлъжняването на страната се усилва доста по време на режима на тирания (1976-1983 г.), с цел да могат да се купуват военни уреди, както и през 90-те години, с цел да се финансира паритетът песо-долар. Това е скъпоструваща икономическа политика, подкрепена от Международния валутен фонд (МВФ), която в последна сметка води до оповестяване на несъстоятелност на Аржентина по време на икономическата рецесия от 2001 година.
Съживяването с помощта на взрива на соята
Правителството на президента Нестор Киршнер, определен през 2003 година, се носи на вълната на високите ценина земеделските първични материали - Аржентина е най-големият експортьор в света на брашно и соево олио. Благодарение на това Киршнер съумява да изплати отговорностите на страната за рекордно малко време. Той, а по-късно и неговата брачна половинка Кристина Киршнер, която е държавен глава в интервала 2007-2015 година, водят протекционистка и лява политика: надзор върху валутните курсове, ограничаване на вноса, нарастване на държавните разноски, национализации, измежду които и на петролната компания YPF, която по това време е благосъстоятелност на испанската група Repsol.
Връщане към демократичната политика с Макри
Избраният през 2015 година предприемач с десноцентристки убеждения Маурисио Макри наследява една разтърсена стопанска система. Той отстранява контрола върху валутните курсове, урежда излишък от дълга с американски фондове, наричани „ лешояди “ и понижава държавните дотации при сметките за електричество, газ и вода, което провокира мощно обществено неодобрение. Започнал развой, който дефинира като „ нормализиране на стопанската система “, Маурисио Макри дава обещание по-добри дни на аржентинците, само че не съумява да овладее инфлацията. Повишението на цените с годишно струпване надвишава 20% от десетилетие. А покупателната дарба понижава.
Аржентинският президент избра да прави постепенни промени, тъй като публичното мнение не беше готово да одобри шокови ограничения – по-болезнени, само че пък даващи по-бързи резултати.
Крехка стопанска система
Исторически бюджетният недостиг на Аржентина е висок, а това подхранва инфлацията. Правителството на Киршнер финансираше този недостиг с издаване на дългови облигации, а държавното управление на Макри запълва недостига, който съумя да сведе от 6% на 4% с преодоляване на дълга и ограничение на държавните разноски.
В проекта си за възкръсване на стопанската система актуалният президент залага на приток на задгранични вложения в инфраструктурата и енергетиката, само че все пак предпазливостта си остава. Чуждестранните компании се двоумят да влагат в страна, където капиталовложения им могат да се обезценят с 20% за няколко седмици.
Буенос Айрес е финансова площадка, която се слави с бързите и огромни облаги, с помощта на великодушните лихви, само че и с рисковете си, показва още Българска телеграфна агенция.
Предизвикателството в краткосрочна вероятност пред уреждането на рецесията с аржентинското песо е да се стабилизира валутата и да бъде реализирано допустимо най-балансирано съглашение с МВФ.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ